За книгата: 2013 / Тук са събрани първите три книги от поредицата: „Нашествие", „Отвличане", „Бягство", които бяха по-рано публикувано отделно Аби. Няколко страховити извънземни току-що кацнаха на Фортуна Тау, нашия малък миньорски астероид. Съдейки по външния им вид, те са кордолианци. Какво, по дяволите, забравиха на нашата ръждясала плаваща кофа? Какво правят тук? В голямата галактическа система Земята е в дълбокия край, а слънчевата система е галактическият еквивалент на Хиксвил. Ето защо извънземните рядко посещават това кътче на Вселената. И кордолианците обикновено са твърде заети със завладяването на различни области от деветте галактики, за да ни занимават повече, но изглежда техният военен крайцер е счупен. Вероятно ранен при престрелка. Ще използват каквото могат, за да го поправят, дори ако това означава пълно затваряне на нашата станция, никога преди не съм виждал Кордолиан. Те са огромни, със странна сребриста кожа и заострени уши. С фантастична наноброня. Въоръжен до зъби. Нашата човешка технология няма шанс срещу техните оръжия. Когато се изправих срещу техния генерал, го намерих за непоносим. Арогантен. Превъзходен. Той не ми каза нито дума. Предполагам, че това се случва, когато вашата раса живее в дъното на деветте галактики. Ставаш упорит, тогава защо продължавам да се блъскам в него? Защо ме гледа толкова смешно? И какво да правя с онова странно чувство, което се появява в мен, когато той е близо? Наистина се надявам тези момчета да си оправят крайцера и да отлетят възможно най-скоро, защото имам чувството, че могат да се превърнат в много сериозен проблем засмукан в червеева дупка по време на ожесточена битка с врага. И беше изхвърлен до минна станция за хора в покрайнините на цивилизацията на деветте галактики. Заседнал съм на тази станция до слаби хора, които добиват евтини метали. Тази мисия не може да стане по-лоша Чудовищата, които са проникнали в това е ръждясала човешка кофа, са се влошили. Тяхното съществуване няма смисъл за мен. Всичко, което ме интересува, е да унищожа Xarjacks и да се върна на моята родна планета, Kitia. Тази ситуация е изтощителна. Светлината от звездата, която хората наричат ​​Слънце, изгаря очите ми. Жадувам за тъмнината на Кития, защо тази луда човешка жена привлича вниманието ми? Тя е мръсна, непохватна и непрекъснато говори глупости. Тези хора са луди. Хич не ги разбирам. Особено тази жена. Защо продължавам да се натъквам на нея? Трябва да напусна това място, преди да полудея.